- Е, как се държат картите с вас, младши лейтенант? – младата жена - лейтенант, попита мъжа победен от Дес в последната ръка. Тя седна до него плъзна пълна халба с Корелианска бира на масата пред него.
- Не много добре - той призна, усмихвайки се бързо и замени неговата празна халба за пълната. - Задължен съм ви за питието. Изглежда, няма да мога да прекъсна тази вечер. - Той кимна с главата в посока на Дес. - Внимавай за този. Той е толкова добър, колкото командира или хитрува.
Той се ухили бързо за да покаже, че това е просто друга от неговите дебелашки шеги. Дес го игнорира. Това не беше първият път, когато обвиняваха в измама. Той бе наясно, че неговите предчуствия са едно предимство пред другите играчи. Може би това бе едно не съвсем честно предимство, но той не го считаше за измама. Не бе като, да знае какво ще се случи при всяко раздаване; не можеше да го контролира, но бе достатъчно съобразителен, за да извлечете максимума от него, когато появеше.
Кард Шарк раздаде чипове на новите играчи, пожелавайки както винаги на всеки един от тях механичното "Успех".
- Изглежда, не се разбирате наистина добре с останалите миньори - заяви заместник командира, улавяйки се за по-ранния коментар на Дес. - Мислили сте някога за промяна на кариерата?
Дес изстена вътрешно. По времето, когато той се включи на игралната маса офицерите се бяха отказали от сладките приказки с които вербуваха новобранците, съсредоточавайки се в играта на карти. Сега той им бе дал, повод да започнат отново.
- Не се интересувам да стана войник - каза той, плащайки мизата за следващата ръка.
- Не съдете така прибързано - каза тя, като гласа и стана плътен с успокоителна, добре овладяна интонация. – Да бъдеш войник на Републиката си има добрите страни. Подозирам, че е по-добре, отколкото работата в мините, при всички положения.
- Има цяла галактика отвъд, синко - добави командирът. - Светове много по-привлекателни от този, ако ме разбираш.
„Не знам такова нещо” - помисли си Дес, а на глас каза: - Аз не планирам да прекарам целия си живот тук. Но когато, се измъкна от тази скала, няма да изживея дните си отбягвайки ситските бластери на фронтовите линии.
- Ние няма да се борим със Ситите още дълго, синко. Обърнахме ги в отстъпление. Командирът говореше с такава спокойна увереност, че Дес бе почти изкушен да повярва.
- Това не е, което чувам - заяви Дес. – Слуховете, са че Братството на Мрака печели повечето от битките. Чувам, че има повече от дузина системи под негов контрол сега.
- Това беше преди Генерал Хот - се обади един от другите войници.
Дес беше чувал за Хот по Холонет; той бе истински герой на Републиката. Победител в половин дузина големи битки, той бе брилянтен стратег който знаеше как да измъкне победата от челюстите на поражението. Не бе учудващо, като се има предвид неговото минало.
- Хот? - попита той невинно, поглеждайки надолу към неговите карти. Боклук. Той пасува. - Не е ли той Джедай?
- Да - командирът отговори, надзъртайки в собствените си карти. Той направи малък залог. – Майстор Джедай, за да бъда по-точен. И добър войник, също. Не можете да поискате по-добър човек да поведе военните усилия на Републиката.
- Ситите са повече от обикновени войници, вие знаете - пияния новобранец каза сериозно, неговият глас бе дори по - силен, отколкото преди. - Някои от тях могат да използват Силата, също като джедаите! Не може да ги победиш само с бластери.
